Първо Сирия, после Европа: най-лошото тепърва предстои
Атаката на Турция против Сирийските демократични сили (СДС) принуди международната общност да се мобилизира срещу действията на Ердоган и да призове да се спре войната против кюрдите. Тази турска военна интервенция е политическа злополука освен защото увеличава престъпленията и жертвите в гражданската война на Сирия, само че и защото предоставя на подкрепяния от Русия брутален режим на Дамаск възможността да завземе надзор на огромни елементи от Североизточна Сирия, с което на практика се прекратява кюрдското самоуправление. Което е още един подарък за авторитарните управници от изолационистката, егоистична и безразлична към демокрацията Америка на Тръмп.
Макар да бях напълно срещу действията на Турция, аз все пак не се трогнах и от страстния призив за мобилизация срещу войната, идващ от интелектуалци, по този начин наречените левичари и пацифисти. Внезапният прилив на интернационализъм ми се стори объркващ, след като нищо сходно не се бе случило през последните 2-3 години, когато силите на Асад и неговите съдружници Русия и Иран разрушаваха градовете, в които след сирийската гражданска война през 2011 г. бяха основани свободни общини, бомбардираха болници, учебни заведения, пазари и жилищни квартали. Мълчание, цялостно безмълвие. Освен ехото на отдавнашна антиимпериалистическа доктрина или съчувствието към фантазията на Роджава за матриархално общество или пък рефлекса да се реагира против всичко, което идва от Запада и силите на НАТО (Турция в действителност е към момента член на НАТО), аз бях поразен от един такъв въпрос: за какво?
Защо кюрдите вълнуват сърцата ни, а арабите - не?
Със сигурност тъй като кюрдските дами играят важна роля в актуалното кюрдско общество и политика и са знаменоски на международното движение за права на дамите. Вероятно и тъй като кюрдите не са свързани с исляма (въпреки че множеството от тях са мюсюлмани), със забулени дами или обичайни племенни правила; евентуално защото на арабите, които се борят за самоопределяне и черпят сили от мюсюлманското си завещание, се гледа с съмнение или заради историческия страх от маврите.
Европейците от Средновековието и ранния съвременен период наричат съгласно събитията маври араби, северноафрикански амазиги и мюсюлмани. След това терминът се употребява в Европа в по-широк, ненапълно високомерен смисъл, за мюсюлманите като цяло. И през днешния ден, колкото повече наподобявате на мохамеданин съгласно нашите тесни парадигми, толкоз по-малко съпричастност заслужавате измежду нашите съграждани. Питам се: за какво никой не е призовал за мащабна готовност против мръсната война в Йемен - най-голямата филантропична рецесия в света, както я описва УНИЦЕФ? Или против систематичното етническо прочистване от бирманския режим на мюсюлманите рохинги, след масови убийства, полово принуждение и необятно публикувани палежи? Или против китайските концентрационни лагери, ръководени от самостоятелното районно държавно управление на Синдзян Уйгур за интерниране на уйгурските мюсюлмани от 2014 г.?
Сирийците знаят много добре, че завръщането на ръководството на Асад в Североизточна Сирия значи цялостно подтисничество и
наказване за общностите, които са му се противопоставили
Журналистите и деятелите, доста от които са се борили срещу ИДИЛ и идеологията им с цената на огромен персонален риск, ги грози арест и изгубване в подземията за изтезания на Асад. Групите на гражданското общество, които са получили поддръжка от Съединени американски щати и Европа, са изключително застрашени, а Западът носи отговорност да подсигурява отбраната им.
За страдание Съединени американски щати постоянно са смятали кюрдите за съюзник, посредством който да реализират личните си цели. Кюрдите постоянно са били излъчени от Запада и от Русия, а казусът съгласно анализатора Салам Кавакиби е в това, че преобладаващата кюрдска партия ПДС (Партия на демократичния съюз), единствената със мощни въоръжени милиции от шестнадесет кюрдски партии в региона, тласка сирийската кюрдска общност към недалновидни съюзи, с цел да преследва личните си политически упоритости, като по този метод излага всички кюрди на световни рискови геополитически игри. И в този момент ръководеният от кюрдите Съюз на демократичните сили, който реши да се обърне към Дамаск за отбрана,
ще си плати за това
Политиките на дискриминация и сътрудничество, следвани от сирийския режим спрямо кюрдите, ще продължат, както ни учи историята: сред 1972 и 1977 г. режимът на Дамаск прилага политика на колонизация в дадени региони с преобладаващо кюрдско население. Около 25 000 „ арабски “ селяни, чиито земи са наводнени от построяването на язовир " Taбка ", са изпратени в Горна Джазира и настанени в „ съвременни села “, близо до кюрдските села. Нещо сходно на „ политиката на италианизация “, провеждана от фашиста Мусолини в най-вече немскиговорещия Южен Тирол от 1923 година
По същия метод режимът на Дамаск разработва политика за кооптиране на избрани сегменти от кюрдското общество и за обслужване на външнополитически цели. Кооптирането включва някои кюрдски политически партии, а през 90-те години например ПКК е упълномощена да набира членове и бойци, достигайки сред 5000 и 10 000 души и да стартира военни интервенции от Сирия против турската войска - всичко това в подмяна на въздържането на кюрдските движения в Ирак и Турция от опит да активизират сирийските кюрди против сирийския режим. Независимо от това по-късните кюрдски въстания са жестоко потушени, като въстанието през 2004 година в град Камишли или митингите на Арабската пролет през 2011 година в няколко североизточни сирийски града. Ето защо има вероятност - защото режимът на Асад укрепва позициите си посредством завземане на нови територии и разполагане на войските си в следените преди това от СДС градове - той отново да насочи силите си против кюрдските региони и със единодушието и поддръжката на районните и интернационалните участници
да предотврати всяка форма на автономност
в районите с кюрдско население.
Човек би трябвало да прочете преди малко оповестен отчет, с цел да разбере до каква степен такъв режим презира основните човешки права на своите жители, даже след като са се завърнали у дома. „ Реалността зад обещанията на Асад за разселените сирийци “ - невиждано изпитание за събиране на свидетелства от хора, завърнали се в райони под ръководството на Асад (най-вече заради тежките условия на живот в местата за разселване или защото са повярвали на обещанията на режима за безвредно завръщане), и онези, които са останали в следените преди това от опозицията региони, след като са били завзети отново от силите на режима в рамките на по този начин наречените съглашения за помиряване - разкрива политика на демографски промени, целяща отнемане на домовете и парцелите на огромна част от разселените сирийци посредством дискриминационни закони, събаряне и подправени “дейности за възобновяване ”, както и групово наказване посредством арести, корупция и изнудване.
Числата говорят най-добре. 62% анкетираните или някой от техните родственици са били случайно арестувани от службите за сигурност на режима. Принудителното мобилизиране във войските на Асад нараства лавинообразно, изключително в области, интегрирани в границите на „ споразуменията за помиряване “, където до 75% от интервюираните или членове на техните фамилии са били търсени за военна работа. Мобилизираните бойци съвсем неизбежно се изпращат на най-опасните фронтови линии. 64% от всички, които са били принудени да изоставен дома си или са напуснали региони, които по-късно са били завзети отново от режима, е трябвало да заплащат за несъществуващи услуги за всички интервали, когато тези региони са били отвън неговия надзор или когато завърналите се са били отвън региона. 2/3 от интервюираните декларират, че живеят в непрекъснат боязън от арест или тормоз от службите за сигурност и разнообразни милиции. На повечето завърнали се редовно се отхвърля право на собственост като очевидна демонстрация на възмездие, изключително в региони, където режимът е превзел контрола със мощ, защото чиновниците на режима знаят, че една от основните аргументи, заради които са се върнали, е публично да документират имуществото си, с цел да подсигуряват, че не се е загубило.
Е, едва ли трябва да се чака нещо друго в области, ръководени преди това от кюрдски сили на СДС, откакто тяхното самоуправление изчезне.
Макар да бях напълно срещу действията на Турция, аз все пак не се трогнах и от страстния призив за мобилизация срещу войната, идващ от интелектуалци, по този начин наречените левичари и пацифисти. Внезапният прилив на интернационализъм ми се стори объркващ, след като нищо сходно не се бе случило през последните 2-3 години, когато силите на Асад и неговите съдружници Русия и Иран разрушаваха градовете, в които след сирийската гражданска война през 2011 г. бяха основани свободни общини, бомбардираха болници, учебни заведения, пазари и жилищни квартали. Мълчание, цялостно безмълвие. Освен ехото на отдавнашна антиимпериалистическа доктрина или съчувствието към фантазията на Роджава за матриархално общество или пък рефлекса да се реагира против всичко, което идва от Запада и силите на НАТО (Турция в действителност е към момента член на НАТО), аз бях поразен от един такъв въпрос: за какво?
Защо кюрдите вълнуват сърцата ни, а арабите - не?
Със сигурност тъй като кюрдските дами играят важна роля в актуалното кюрдско общество и политика и са знаменоски на международното движение за права на дамите. Вероятно и тъй като кюрдите не са свързани с исляма (въпреки че множеството от тях са мюсюлмани), със забулени дами или обичайни племенни правила; евентуално защото на арабите, които се борят за самоопределяне и черпят сили от мюсюлманското си завещание, се гледа с съмнение или заради историческия страх от маврите.
Европейците от Средновековието и ранния съвременен период наричат съгласно събитията маври араби, северноафрикански амазиги и мюсюлмани. След това терминът се употребява в Европа в по-широк, ненапълно високомерен смисъл, за мюсюлманите като цяло. И през днешния ден, колкото повече наподобявате на мохамеданин съгласно нашите тесни парадигми, толкоз по-малко съпричастност заслужавате измежду нашите съграждани. Питам се: за какво никой не е призовал за мащабна готовност против мръсната война в Йемен - най-голямата филантропична рецесия в света, както я описва УНИЦЕФ? Или против систематичното етническо прочистване от бирманския режим на мюсюлманите рохинги, след масови убийства, полово принуждение и необятно публикувани палежи? Или против китайските концентрационни лагери, ръководени от самостоятелното районно държавно управление на Синдзян Уйгур за интерниране на уйгурските мюсюлмани от 2014 г.?
Сирийците знаят много добре, че завръщането на ръководството на Асад в Североизточна Сирия значи цялостно подтисничество и
наказване за общностите, които са му се противопоставили
Журналистите и деятелите, доста от които са се борили срещу ИДИЛ и идеологията им с цената на огромен персонален риск, ги грози арест и изгубване в подземията за изтезания на Асад. Групите на гражданското общество, които са получили поддръжка от Съединени американски щати и Европа, са изключително застрашени, а Западът носи отговорност да подсигурява отбраната им.
За страдание Съединени американски щати постоянно са смятали кюрдите за съюзник, посредством който да реализират личните си цели. Кюрдите постоянно са били излъчени от Запада и от Русия, а казусът съгласно анализатора Салам Кавакиби е в това, че преобладаващата кюрдска партия ПДС (Партия на демократичния съюз), единствената със мощни въоръжени милиции от шестнадесет кюрдски партии в региона, тласка сирийската кюрдска общност към недалновидни съюзи, с цел да преследва личните си политически упоритости, като по този метод излага всички кюрди на световни рискови геополитически игри. И в този момент ръководеният от кюрдите Съюз на демократичните сили, който реши да се обърне към Дамаск за отбрана,
ще си плати за това
Политиките на дискриминация и сътрудничество, следвани от сирийския режим спрямо кюрдите, ще продължат, както ни учи историята: сред 1972 и 1977 г. режимът на Дамаск прилага политика на колонизация в дадени региони с преобладаващо кюрдско население. Около 25 000 „ арабски “ селяни, чиито земи са наводнени от построяването на язовир " Taбка ", са изпратени в Горна Джазира и настанени в „ съвременни села “, близо до кюрдските села. Нещо сходно на „ политиката на италианизация “, провеждана от фашиста Мусолини в най-вече немскиговорещия Южен Тирол от 1923 година
По същия метод режимът на Дамаск разработва политика за кооптиране на избрани сегменти от кюрдското общество и за обслужване на външнополитически цели. Кооптирането включва някои кюрдски политически партии, а през 90-те години например ПКК е упълномощена да набира членове и бойци, достигайки сред 5000 и 10 000 души и да стартира военни интервенции от Сирия против турската войска - всичко това в подмяна на въздържането на кюрдските движения в Ирак и Турция от опит да активизират сирийските кюрди против сирийския режим. Независимо от това по-късните кюрдски въстания са жестоко потушени, като въстанието през 2004 година в град Камишли или митингите на Арабската пролет през 2011 година в няколко североизточни сирийски града. Ето защо има вероятност - защото режимът на Асад укрепва позициите си посредством завземане на нови територии и разполагане на войските си в следените преди това от СДС градове - той отново да насочи силите си против кюрдските региони и със единодушието и поддръжката на районните и интернационалните участници
да предотврати всяка форма на автономност
в районите с кюрдско население.
Човек би трябвало да прочете преди малко оповестен отчет, с цел да разбере до каква степен такъв режим презира основните човешки права на своите жители, даже след като са се завърнали у дома. „ Реалността зад обещанията на Асад за разселените сирийци “ - невиждано изпитание за събиране на свидетелства от хора, завърнали се в райони под ръководството на Асад (най-вече заради тежките условия на живот в местата за разселване или защото са повярвали на обещанията на режима за безвредно завръщане), и онези, които са останали в следените преди това от опозицията региони, след като са били завзети отново от силите на режима в рамките на по този начин наречените съглашения за помиряване - разкрива политика на демографски промени, целяща отнемане на домовете и парцелите на огромна част от разселените сирийци посредством дискриминационни закони, събаряне и подправени “дейности за възобновяване ”, както и групово наказване посредством арести, корупция и изнудване.
Числата говорят най-добре. 62% анкетираните или някой от техните родственици са били случайно арестувани от службите за сигурност на режима. Принудителното мобилизиране във войските на Асад нараства лавинообразно, изключително в области, интегрирани в границите на „ споразуменията за помиряване “, където до 75% от интервюираните или членове на техните фамилии са били търсени за военна работа. Мобилизираните бойци съвсем неизбежно се изпращат на най-опасните фронтови линии. 64% от всички, които са били принудени да изоставен дома си или са напуснали региони, които по-късно са били завзети отново от режима, е трябвало да заплащат за несъществуващи услуги за всички интервали, когато тези региони са били отвън неговия надзор или когато завърналите се са били отвън региона. 2/3 от интервюираните декларират, че живеят в непрекъснат боязън от арест или тормоз от службите за сигурност и разнообразни милиции. На повечето завърнали се редовно се отхвърля право на собственост като очевидна демонстрация на възмездие, изключително в региони, където режимът е превзел контрола със мощ, защото чиновниците на режима знаят, че една от основните аргументи, заради които са се върнали, е публично да документират имуществото си, с цел да подсигуряват, че не се е загубило.
Е, едва ли трябва да се чака нещо друго в области, ръководени преди това от кюрдски сили на СДС, откакто тяхното самоуправление изчезне.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ